Добре дошли!
Всеки мечтае за нещо - някои за слава, други за власт, трети за пари, а някои просто търсят поредното развлечение, за да избягат от сивото ежедневие. Тайните са тези, които ни свързват, но какво става, когато излязат на показ през бляскавите прожектори? Колко дълго можем да ги крием и на какво сме готови, за да ги запазим за себе си? Нека разберем!
Вход

Забравих си паролата!

Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 45, на Нед Ное 05, 2017 10:42 pm

We each survive in our own way.

Go down

We each survive in our own way.

Писане by xenia udinov on Пон Окт 30, 2017 2:45 pm

Всичко беше толкова сбъркано. Чувстваше се така, сякаш никога не беше знаела как се живее, а и да знаеше, не можеше да си спомни. Всичко беше изключително странно за нея. Всеки ден се будеше точно с тази мисъл - как всичко е някак различно. Не прекалено, но достатъчно, че да си личи. Само като се погледнеше в огледало, и виждаше различието, само като чуеше гласа си, усещаше различното. Подборът на думите й беше станал различен. Изборът й на дрехи беше различен. Живееше на място, на което преди изобщо не би си помислила да стъпи. Работеше, за да можеше да си позволи онова, от което имаше нужда, което също беше доста странно, но ако не правеше нещо, щеше да се връща отново и отново към онези дни, които не искаше да си спомня.
Затова днес обслужваше разни хора в един бар. Нямаше никаква идея защо работеше точно това, но напрежението от претъпканото място, многото клиенти я караха да се чувства една идея по - добре. Не беше сама. Имаше време да се ядоса на някой нахалник. Имаше време да мисли за различни неща. Като ... току - що свършилото уиски.
- Лия, ще ида да заредя - подшушна на колежката си. - Ще се справиш ли сама? - попита, а момичето й кимна, като вниманието й акцентира на господина, който току - що се бе приближил до бара.
Приближи се до вратата, на която висеше надписът "Служебен вход", мина през нея почти светкавично и бързо я затвори зад себе си. Повървя по малкия коридор, след това отвори друга врата, която водеше към склада, където можеше да открие всичко, което й трябваше. Грабна няколко бутилки от доста скъпо уиски, а след това бързо излезе по пътя обратно. Затвори вратата, като я бутна с краката си, защото ръцете й бяха заети. Погледът й зашава наляво-надясно и забеляза с периферията си някакъв образ, който не й беше много познат, който образ я стресна. В краката й паднаха всичките бутилки и се разбиха на сумати парчета и измокриха дрехите й. Завъртя се бързо към мъжа, защото за нея в момента той беше по - важен от огромната сума пари, които сега щеше да дължи на заведението, което сигурно щеше да е повече от заплатата й.
- Какво правите тук? Не съм сигурна, че тук Ви е мястото? - изстреля бързо и го огледа, защото все още преценяваше дали беше част от служителите. И сега беше сигурна, че не грешеше.

_________________

You are knocked down?
Get up and move on.
avatar
xenia udinov
udinov.
udinov.

Брой мнения : 117
Reputation : 0
Join date : 27.10.2017

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: We each survive in our own way.

Писане by Mikhailov on Пон Окт 30, 2017 3:22 pm

Движейки се бързо из познатите коридори на заведението, Борис можеше да мисли единствено за предстоящата сделка. Работата му днес щеше да е малко по-трудна, тъй като Виктор, собственика за бара, беше голям параноик. Въпреки, че отдавна работеха заедно, непрекъснато го хващаше шубето и търсеше някакъв начин да се измъкне от цялата тази каша, но щом веднъж влезеш в бизнеса, можеш да си тръгнеш само в легнало положение и с краката напред. Анатоли не би се задоволил с нищо друго, а работата на Борката бе да се обеди, че всеки е наясно с правилата. Ако ли не, собственоръчно щеше да изпълни присъдата.
Новият им план включваше това заведение и решението беше взето. Сега му оставаше само да уведоми собственика и разбира се, да получи не само съгласието му, но и съдействието му. Разбира се, задачата беше трудна, но ако не беше така, то всеки би се справил с неговата работа. Борис имаше да защитава репутация и смееше да се похвали, че е изключително убедителен със сътрудниците. Мисълта предизвика лека усмивка на лицето му, когато шума от счупено стъкло го накара рязко да се извърне.
Пръстите му веднага се увиха около дръжката на пистолета, но той не го извади. Забелязал момичето и чул думите й, той се усмихна още по-широко и дръпна ръката си, като остави коженото му яке да падне свободно върху дънките и да покрие оръжието. Не искаше да я стряска допълнително, след като очевидно тази срещаше щеше да й донесе доста проблеми. Гледайки мокрите етикети по земята, все още държейки се за счупеното стъкло, почти му стана жал за нея. Това си беше сериозна сума.
- Трябва да се тревожиш повече за това – отговори й той, като кимна към пода и след като недвусмислено й каза „гледай си собствената работа“, се обърна отново, продължавайки към целта.
- Не можете да се разхождате тук! – продължи упорито русокосата, което го изненада, но и го накара да спре – Тези помещения са само за персонала!
Борис й хвърли поглед през рамо и отново се усмихна. Малката определено имаше топки, но това което му допадна беше твърдата нотка в гласа й. Очевидно беше решила, че може да го накара да се върне в онази част на бара, която беше за посетители и честно казано, той изгаряше от любопитство да види как точно щеше да го направи.
- Хмм … а ти си от персонала, така ли? – извади той подвеждащия въпрос, като се обърна към нея и прие предизвикателна поза, скръствайки ръце пред гърдите си. Блондинката вирна брадичка и кимна, сякаш току що му беше заявила, че е шефката на заведението и това накара устните му да се разтегнат още повече – Нека позная. Ти трябва да си от охраната?

_________________
avatar
Mikhailov
mama i'm a criminal.
mama i'm a criminal.

Брой мнения : 43
Reputation : 0
Join date : 28.10.2017

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: We each survive in our own way.

Писане by xenia udinov on Пон Окт 30, 2017 6:12 pm

Лицето й беше придобил каменен вид. Изобщо не помръдваше. Каквото и да се беше случило, не беше забравила все още как да се държи, когато се налагаше да е груба, строга или просто когато искаше да получи това, което й се искаше да има. Можеше да повтаря тези маниери вечно. А ситуацията не й пречеше. Понякога точно подобни ситуации я нахъсваха и я връщаха към себе си. И понякога доста се радваше, че точно по този начин се случваше.
Сега нямаше време да се занимава с бутилките, защото имаше доста по - голям проблем. Имаше натрапник. И на всичкото отгоре беше доста нахален, което на Ксения много не й допадаше. Много й се искаше да изтрие тази самодоволна усмивка на лицето му, която направо я побъркваше и толкова много я вбесяваше.
- И да не съм, ще стана - рече съвсем искрено.
Беше супер излишно да лъже. Сякаш нямаше да бъде очевадно, че го прави, а и да беше, не й трябва да лъже за подобни простотии.
Приближи се сравнително бързо до него. Или поне на нея така й се струваше. Пък и какво значение имаше времето, когато действието беше далеч по - важно, както винаги е било. Въпросът е да не стане твърде късно, защото ето тогава времето има наистина повече значение.
Застана зад него и сложи ръцете си на раменете му. И понеже той беше достатъчно висок, видимостта й беше доста ограничена, но това не й попречи да наклони главата си настрани, за да си открие гледката към мястото, което я интересуваше.
- Е, господине - започна и погледна към някоя от вратите. - Това е най - близкият ти път навън - след това го завъртя бързо, докато все още не знаеше какво се случва, към друга врата. - Това е най - далечният. Можеш да си избереш откъде да минеш. Само че по - краткия има стъкла, които не съм сигурна, че много ще ти харесат. Особено ако ги настъпиш. Обувките ти не изглеждат особено здрави - каза, като бързо им метна един поглед, за да се убеди, че думите й са самата истина.

_________________

You are knocked down?
Get up and move on.
avatar
xenia udinov
udinov.
udinov.

Брой мнения : 117
Reputation : 0
Join date : 27.10.2017

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: We each survive in our own way.

Писане by Mikhailov on Пон Окт 30, 2017 7:03 pm

Не можеше да остане сериозен. Много му се искаше, но просто не му се получаваше. Непознатата искрено го забавляваше и той отново се засмя, което накара сладкото й носле да се сбръчка сърдито. Думите й звучаха толкова близо до „или ще го направиш по лесния начин или аз ще те принудя по трудния“, но като се вземеше предвид височината и крехкото й тяло, беше нелепо. Въпреки всичко му допаднаха гневните пламъчета в очите й. Личеше си, че не се дава лесно и една такава жена можеше да бъде много по-силна от мъжете не само физически, но с него имаше огромен късмет, че беше в добро настроение. Е, ако ли не, най-вероятно щеше да я е подминал още при първата забележка, без да й обърне повече внимание, отколкото на някоя буболечка под подметката си.
- Ако мина по далечния, ще ме съпроводиш ли? Компанията ти ми е толкова приятна – отвърна й весело, абсолютно игнорирайки коментара й за обувките му. Не беше комплексар, но щеше да излъже, ако каже, че думите му не я засегнаха поне малко – Много си забавна.
Това сякаш подхрани недоволството й, но тя продължи да го задушава с любезната си настоятелност да се разкара от тук. Очевидно взимаше работата и отговорностите си много по-сериозно от повечето персонал. Не помнеше някога да е засичал някой тук, но повечето не биха си бъркали носа в чужди дела. Само охраната тук го познаваше и знаеше, че идва от време на време да се среща с шефа, а две от момчетата дори бяха негови. Беше ги дал на драго сърце на Виктор, като така му спести търсенето на здрави и в същото време лоялни хора, а те го наглеждаха отблизо. Можеше да е страхливец, но Борис нямаше да се изненада, ако случайно решеше да посегне на стоката или на печалбата.
- Прибери си ноктите, котенце – каза й накрая, след като се позабавлява достатъчно. Имаше работа да върши, а и тя изглеждаше на ръба на нервите си, готова всеки момент да му се развика. Определено щеше да е много лоша постъпка, но той беше достатъчно добър, че да й спести възможността да сгафи – Тук съм по работа! – това беше цялото обяснение, което възнамеряваше да й даде. Но тя наистина бе привлякла интереса му и не искаше да оставя нещата недовършени – Не се притеснявай. Ще те намеря, когато свърша – заяви сигурен в себе си и й смигна закачливо.

_________________
avatar
Mikhailov
mama i'm a criminal.
mama i'm a criminal.

Брой мнения : 43
Reputation : 0
Join date : 28.10.2017

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: We each survive in our own way.

Писане by xenia udinov on Пон Окт 30, 2017 11:06 pm

Повдигна вежди и завъртя очи, след като го видя как изчезва. Думите му звучаха достатъчно искрени въпреки тонът му. Затова го остави да прави, каквото има. И без това не й се занимаваше с него. А и успя да го проследи достатъчно, за да разбере, че не я лъже, защото ако беше така, сигурно всичко щеше да бъде доста по - различно.
Върна се към бутилките, които потроши. Може и да бяха само три, но сърчицето й се сви, като си помисли колко алкохол беше похабила. Но нямаше друг избор освен да изхвърли, каквото можеше от стъклата. Нямаше да е приятно, ако някой се наранеше. Достатъчно беше, че трябваше да изплати това. Затова се погрижи всичко да изглежда наред, а след това се върна за още от същото уиски, защото все пак това й трябваше и трябваше да се върне с него.
А когато го направи имаше доста недоволни хора, което не беше много хубаво. Особено когато човек знае, че почти всички не са сто процента на себе си. Затова бързо сложи бутилките на мястото им, а след това взе някой и друг клиент, защото хората наистина изглеждаха доста ядосани, което също не беше част от хубавите неща.
- Какво ти отне толкова много време? - попита Джулия, която изглеждаше доста притеснена, когато хвърли поглед над ядосаните хора.
- Нищо. Този път бяха твърде високо и ми трябваше стълба - рече Ксения и се усмихна, а след това издаде последната си поръчка.
Едно от момичетата си беше разляло напитката, което принуди русокоската да отиде да изтрие, доколкото това беше възможно. И за щастие вече нямаше почти никакви хора, което беше добре, защото тази задушна атмосфера много не й допадаше. Беше наистина твърде претъпкано. Забърса, а след това се прибра отново зад бара, за да види какво още имаше да се свърши. И без това смяната й съвсем скоро щеше да приключи. Поне ако имаше с какво да бъде полезна, да бъде.
Но точно когато се обърна, отново видя онзи господин, който беше видяла и по - рано. На лицето й се появи известно раздразнение, но и бързо се изпари. Ако щеше да поръчва, значи щеше да бъде клиент на заведението. Трябваше да бъде ... мила, например.
- Добър вечер, какво ще желаете? - попита и се усмихна съвсем леко.

_________________

You are knocked down?
Get up and move on.
avatar
xenia udinov
udinov.
udinov.

Брой мнения : 117
Reputation : 0
Join date : 27.10.2017

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: We each survive in our own way.

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите