Добре дошли!
Всеки мечтае за нещо - някои за слава, други за власт, трети за пари, а някои просто търсят поредното развлечение, за да избягат от сивото ежедневие. Тайните са тези, които ни свързват, но какво става, когато излязат на показ през бляскавите прожектори? Колко дълго можем да ги крием и на какво сме готови, за да ги запазим за себе си? Нека разберем!
Вход

Забравих си паролата!

Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 45, на Нед Ное 05, 2017 10:42 pm

I’m a big mess, and that’s the last thing you need right now, but this mess loves you endlessly.

Go down

I’m a big mess, and that’s the last thing you need right now, but this mess loves you endlessly.

Писане by Anna Stone on Чет Ное 09, 2017 2:36 am

Шумното бръмчене на големия град можеше да накара и най-търпеливия човек да изгуби почва под краката си. Анна рядко напускаше малката си стая в която бе създала перфектния свят в който би искала да съществува. За жалост, точно тази нощ имаше различни планове от това да седи пред трите цветни монитора и да яде поредната купичка сладолед или спагети. Поправка – колегите ѝ имаха други планове. Тази вечер бе изпълзяла за да се напие или поне те така бяха казали – пожелали? На няколко пъти Анна се бе измъкнала тактично от тези покани за купонясване, но този път бе ударила на камък... Знаеше от самото начало, че не биваше да отваря вратата на стаята си. Шумните места будеха в нея нещо за което на сутринта често се разкайваше. Алкохола и силната музика ѝ причиняваха такова главоболие, че когато лъчите докоснеха лицето ѝ, рядко знаеше как се казва или можеше да определи какъв пол е. Замисляйки се над тези факти, тъмнокосото момиче бе започнало да обмисля плана си за бягство или погром... В единият вариант щеше да се измъкне, а в другият щеше да се накаже, така както отдавна не беше. Със сигурност, на сутринта щяха да ѝ бъдат нужни няколко кутийки с хапчета и другарче, което да я придържа към този свят.
Ако родителите ѝ научиха за „студентския живот“, който водеше надали щяха да бъдат особено горди. Не, че не знаеха какво правят студентите в днешно време, но от Анна надали очакваха нещо подобно, имайки под предвид как прекарваше деветдесет процента от времето си преди да замине за големия град. С няколко думи това дребно момиче прекарваше живота си в тъмна стая пред екрана на старият си компютър, който не ставаше и за клетка на хамстери. Когато не беше на това важно място – спеше или ядеше, обобщавайки всичко до сега Анна Стоун винаги бе водила ужасно „продуктивен“ начин на живот.
Силният бас, който пулсираше сред ужасно шумната улица изпълнена с млади групички накара Анна да се върне обратно в кожата си. Често се отвяваше на някъде или започваше да смята уравнения, които така и не довършваше. Проклетият лектор ѝ бе взел акъла. Музиката, която се разхождаше като поквара накара момичето да извърне лице към колегите си, които седяха и я гледаха злобно с втренчени погледи. Очите им падаха върху нея сякаш беше някой престъпник. Реално, момичето добре осъзнаваше тази  ситуация и защо точно в момента бе попаднала в нея,но все пак… Можеха да бъдат по-мили и да не я изтръгват от собствената ѝ стая... Целият ѝ поток знаеше, че точно тя се скатаваше от всичко и често бягаше без да бъде хваната. Как? Е, компютърните специалисти имаха своите плюсове. През по-голямата част от времето нърдовете оставаха незабелязани. А, нека да не се лъжем тя беше точно такава – прозрачна.
- По-дяволите, Вилиам, Елион, размислете над това, което искате да направите. Настина не съм в добро здравословно състояние, за да вляза вътре… Имам проблеми с… - докато гласът на Анна се гънеше в опит да измисли поредната измишлютина, която би имала поне малък шанс да я измъкне от ситуацията в която се намираше, и евентуално да ѝ поднесе билет към малкото общежитие и тъмната стая, две мъжки ръце я сграбчиха и тръгнаха да я влачат към входа на дискотеката.
- Стига си измисля, Анна. Три пъти се измъкна с подобни оправдания. Време ти е да купонясваш! – леко дрезгавия глас на едно високо момиче, ходещо пред цялата групичка от студенти се усмихна и някак си подкастри Анна. Мразеше този глас и това заповедническо отношение, което точно тази коза имаше.
Проклетата Елена… Не знаеше кога да спре с простотиите си. Анна имаше лошо усещане, че точно тази нощ щеше да попадне във възможно най-кофти ситуацията. Още сутринта когато обърна поглед към прозореца и осъзна, че е светло едно странно чувство в очите я накара да се замисли над много неща – едно от тях беше, че бе пропуснала да спи, а  другото, че лошия късмет се бе покатерил на едното ѝ рамо и само чакаше да дойде момента в който щеше да ѝ разкаже играта...Анна искаше компютъра си, искаше тъмната стая и тишината, ама ЙОК. Високите ѝ платформи минаха през асфалта, който изглеждаше като този в някоя затворническа килия. Силната глъчка, която се разнесе я накара да осъзнае, че вече я бяха натикали в новата дискотека. Когато ръцете я пуснаха, момичето се огледа и сбръчка вежди ядосано.
Силните светлини обикаляха през цялото пространство, а музиката кънтеше. Хората бяха ужасно много. Винаги ли беше така в дискотеките? Анна бе забравила какво представляваха тези места. Може би, времето прекарано зад фалшивия интерфейс и цветните екрани, потопени в мрак ѝ бяха оказали влияние. Момичето бавно въздъхна и непосредствено след това рязко обърна лице и осъзна, че беше сама… - колегите ѝ ги нямаше.
„По дяволите… Прецакаха ме!“ – точно тази мисъл бе протекла в съзнанието ѝ, а паниката след нея не закъсня.

_________________
♕We are hacking the world and you can't do nothing about it♕
the more you try to bring us down more we will stand up
avatar
Anna Stone
fake royals.
fake royals.

Брой мнения : 31
Reputation : 0
Join date : 29.10.2017

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото

- Similar topics

 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите