Добре дошли!
Всеки мечтае за нещо - някои за слава, други за власт, трети за пари, а някои просто търсят поредното развлечение, за да избягат от сивото ежедневие. Тайните са тези, които ни свързват, но какво става, когато излязат на показ през бляскавите прожектори? Колко дълго можем да ги крием и на какво сме готови, за да ги запазим за себе си? Нека разберем!
Вход

Забравих си паролата!

Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 45, на Нед Ное 05, 2017 10:42 pm

What I want is to linger here, in your heartbeat, the soft void of your breath, and warmth of your smooth skin - let the world drift, and memories fade, let time crumble - in your arms.

Go down

What I want is to linger here, in your heartbeat, the soft void of your breath, and warmth of your smooth skin - let the world drift, and memories fade, let time crumble - in your arms.

Писане by Samara Weaver on Чет Ное 09, 2017 2:53 pm

Никой не може да каже какво точно те превръща в друг човек. Никой не може с думи да опише онзи тъжен и самотен период от живота ти, прекаран в позлатената клетка. Няма рецепти как да се промениш. Просто оцеляваш. Или умираш.
Загубих борбата още преди да я започна.
Наранена
Горда
Опорочена
Мечтателка
Поробителка
Чувствителна
Помиярчетата вземаха превез над продажният задник упълномощил себе си да дирижира безскрупулната война водена до пълното ми отстъпление. Мрачната фигура поддавайки на тайното ми отстъпване -  право назад се изпълняваше в монотонно професионално карайки обезкостеното, парализирано съществуване да подвие коляно пред единственият си враг за чийто порти беше отворила, широко. Дори и да си наранена, дори да умираш, оцапваш се в калта, кичурите коса  потънали в тинята на смъртта - подвиваш коляно, задържаш се за миг от вечността, който се проточва по секундарника на самият качулат чакащ прилежно поднесъл идването ти на тепсия в царството на сенките. Живот опърпан от малкото жизненоважни принципа, срутил високите каменисти кули скрити зад перестите сивкаво сини облачни стражи обградили небесното царство се промъкваха за малко пропускайки неволно искрицата светлинка блещукаща в мракобесието престъпило защитата на командира си.
Ще си корава и непоклатима към враговете си,  и ако ще плачеш плачи сама.
Правилото крепящо крехкото царуване на опадащото ми кралство,  останките чийто костици се бяха забили като стотици ножове в парещото ми самосъзнание. С нечистите си потни, оцапани с кръв белязани пръсти вадех алените частици превърнали в придобивка крехката ми възраст в свое лично творение. Изглеждаш грозна. Грозно съществуване преобръщайщи представите ми в повратна точа на живинката вътре в мен. Блещукащата почти невидима, изчезнала или заличена жълта пионка се клатушкаше, отражението и в душата ми се скатаваше, поробваше цялата ми вътрешност наподобявайки нещото на живот. Поддавайки се на чувствата се хвърлих от кулата без да зная ще успея ли да се потопя в ледените води на смъртта или ще остана за да си отмъстя за загубата. Стъпалата ми застават на ръба изсмуквайки леденият бетон вцепеняващ пръстите ми до мозъка на костите ми, докопвайки се с пипалата си до сърцето ми. "Какво сърце?" Пристъпват плахо по повърхността притъпявайки страха - запращайки го в ъгъла, където му е мястото. "От днес нататък ти, кралю мой ще бягаш от мен." Затормозявали ли сте ограниченото си съзнание с мисълта за минималният шанс плячката попаднала в грубите лапи на хищника да го победи в собствената му игра? Проснатата глава в течащите води на мразовитата река, приклещена насила, безпомощно натискана от лапите на хищника покровителствал вече и тялото и. Ноздрите и устинте стискащи се по между си пропускаха водният звяр позволявайки да окупира гърлото, стигайки до дробовете. Пълнеха дробовете. Стискаш очи и се молиш да паднеш от онази невидима кула на която праг бе стъпила. Нея я беше страх от високото, поглеждаше ли надолу обаче - виждаше спасение. Падение: (същ.) низост, отстъпничество, провал. Плячката смирено бе готова да придружи края си, скачайки от кулата, царството чийто кули пропадаха. Не! Никога! Само през трупа ми! Единственият начин да надвиеш хищника е да му се предадеш. Оставих изгризаното си тяло поробено, оглозгано и заразено с отровата му да се предаде. Той победи, остави ме. Грешка. Не обръщай гръб на плячката си, понякога колелото се завърта и границата на която си стъпил, кулата чиято крепост се руши, тъмните облаци надвиснали над живота ти - изчезват. Отваряш устни поемайки въздух вода, дробовете се препълват със замърсената вода причинявайки ти за момент клинична смърт, усещаш тънките тласъци на сърцето кънтящи из вътрешностите ти да поема последните си “глътки въздух“. Аз ще те спася и погреба. Въздух. Ноздрите ми се пълнят с чист въздух, надигнала глава от калта, окървавените ми пръсти надигайки нищожеството преглъщайки собствената си смърт, скършвайки врата на врага си с едно движение.
Падение.
Смърт, почуквайки на входната ти врата.
Здравей, смърт.
Очаквах те. Заповядай.
Триумф. Победа. Промяна.
Заклещените искрици пръснати по небесвода премигваха иззад тъмното покривало осеяло града. Премигваха в горещ опит за свободата си кристализирайки блудкавите стъклени сини очи вторачени в празният опадък на еднотипният град. Тежкият слой въздух освобождаваше и навлизаше обратно в дробовете ми позволявайки ми да си помечтая, че имам шанс да се освободя от златната клетка в която бях поставена. Прийждаше и си отиваше, беше тук но за малко. Галеше настръхналата кожа прикрита зад тънкият черен плат рокля, неподходяща за студеният сезон, като стар любовник покоряващ поредната глупачка. Навлиза грубо през плата, плъзгайки се по оголеното ми тяло, карайки го да настръхва - не от студ, а от предстоящата загуба от самата себе си. Губех борбата за надмощието в чийто ръце никога не бих го продала. Играех играта му, пусках го да пороби вътрешностите ми, сърцето ми и почерни и без това загубената кауза наречена моя душа. Влизаше като неканен гост под завивките ми, преминаваше невидимата граница между мен и него и си позволяваше да копнее за победа. Както идваше така и си отиваше. Въздуха се превърна в моя наркотик, опиат който поемах ежедневно - денонощно, биех го венозно течността се сливаше с преминаващата кръв до сърцето ми и ме караше да се чувствам в пъти жива. Стражите на златната клетка ме мамеха с възможността поне веднъж дневно да поема живата глътка въздух опушвайки дробовете ми, заменена от киселият вкус на алкохола. Надигам чашата до нивото на напуканите от вятъра устни, сухата повърхност потупва върха на кристалната чаша, опитвайки горчивината на течността плъзнала по езика ми, пареща гърлото ми. Изпивам я цялата, секунди по късно я оставям на масата, грабвайки флашката, пъхам я в джоба на коженото яке, обличайки го само за да не изглежда странно. Мразя хората да ме зяпат. Няма нищо по ефектно от заблудата.
Слабостта е страх. Най - жалката разновидност на страха. Всички ние се раждаме с нея или вече сме заразени, без шанс за противоотрова. Каниме я в дома си, на трапезата си и заразата от безобидет вирус се превръща в коварна смъртоносна болест пречупвайки и най - здравата кост в тялото ти. Хиляди поколения преди нас са приемали дози от порочната зараза. Превръщайки незначителният вирус в наследствена болест, прекършвайки поколенията. Дори без повод, сами причиняваме симптомите и сърцето ни отчаяно води едноборство с нея. Както всички, така и аз се поболях. Прозореца на Форд Мустанга ми от 69та зееше отворено, а тъничката ми ръка се провесваше през него, изхвърляйки поредният фас. Песъчинките на страха “затрупват“ бездната на дробовете ми причинявайки задух.
“Спрете, моля ви“
Треперещите ми пръсти стискат здраво волана, кокалчетата ми посиняват оставени без капка кръв да достига до връхчетата им. Сърцето ми отброява секундарника поставен върху гърдите ми за да ми припомни, че златната клетка не съществува. Онова празно, пъклесто място 2х2 още ме преследваше като стар дух. Леденият вятър подстрекаваше кожата ми да настръхва, се превърна във вихрушка остриета забиващи се в голотата ми.
“Спрете и ще ви пускна на свобода, ще ви освободя от оковите“
Страха продължаваше да шепти съмнително в ухото ми, жлъчният му глас “умолително“ изпробваше силата ми и ме караше да се предам, отново. Стани слаба, предай се и всичко ще приключи. Крака ми рязко настъпи газта, скоростта се превърна в бърза схватка с времето. Бледите тъмни фигури на заобикалящите сгради покрай пустата улица се превръщаха в несполучливо творение на несръчен художник играещ си върху красивото неопетнено платно. Бял лист хартия върху което може да нариуваш каквото си поискаш, готов да поемеш отговорността. Това е моята тайна. И тази нощ ще преживея, и този път ще извървя, но няма да се върна в килията си. Премигвам, кривите огледала отбелязващи различните сгради се сливат и преплитат в сложна плетеница от предначертан хаос. Пръстите ми не пускат волана, скоростта продължава да нараства, свистенето на гумите по асфалта, острите завои и ноща се превръщат в ковчег в който съм готова да легна. Зрението ми е съсредоточено върху обстановката, болката потупваща по сърцето ми се усилва, прави ме слаба. Гласа тихо нашепваше готов да ме докара да края, изхода на приказката в която се въвлякох, но от друга страна пойната птичка крещеше в ушите ми да не се предавам. А усещах болката от миналото си, от прегрешенията, греховете изпълнили с жлъч небцето ми. И си понасях последствията от тях. Приближавах с опасна скорост преминавайки от златисточерните образи към контрастният отенък на чернобялото имение на Джулиън. Неговото кралство.
Не се страхувам от портите чийто въздух не пропускаха от другата страна на каменната повърхност. Ще срутя и тази стена. Ще я превърна в моя крепост. Ще стана нейна стража.
Гумите изсвистяват, спирачките проработват по чудо, тялото ми се оттласква от седалката с мощна сила. Въздуха излиза на пресекулки от навлажнените устни, за момент се спирам на едно място прехапвайки до болка долната устна и притварям очи готова да бъда другата. Тази - силната жена, която не умолява за живота си. Излизам с грациозна лъжлива котешка стъпка от колата си, облягайки тяло върху машината. Тъмната му фигура приближава към мен напускайки “владенията си“. Сините ми ириси бегло следят неговите буреносни сивосинкави облаци плуващи в мътните води. Ноздрите ми се пълнят с въздух, ноктите ми потропват по капака на колата. Тялото ми се притискаше по - силно към машината, тежкият му парфюм  се смеси с гъстотата на въздуха около мен и зашемети сковаващата прегръдка на мъглата. Изпълни ноздрите ми, притворих клепачи само за да си позволя лукса да го вкуся. По гърдите ми полази болка, неописуема, стягаща целият ми гръден кош. Ироничната усмивка нададе вой над фалшивото безразличие зад което се криех.
-   Добро утро. Качвай се, имам следа. - С една крачка скъсявам разстоянието подхвърляйки флашката в ръцете му, преди да си завъртя задника и да се кача в колата. Блясъка в очите му, ме плаши.
Блясъка който магнетично просветваше в очите ми отдавна бе изчезнал в мрака. Той го бе погълнал в прегръдката си и не го пускаше. Помнех разрушителните изпълнени със загубата на надежда за мен от майка ми, гледаше ме с прозрачно зелените си очи и се питаше защо съм такана. Какво ме превърна? Какво успя да изтиска живота от тялото ми, от същността ми? Заприличвах на него. И се плашех от промяната, знаех че вътрешно умирах да върна Самара, да не съм безсърдечната глупачка която не вярва в хората. Но може би беше твърде късно и влакчето се въртеше в кръг, в един безкраен кръг, от който слабата ми душичка не може да избяга. Въртеше се и се въртеше, замайваше те с движенията си, с постоянството си и те караше да вярваш, че това е правилният начин. Постъпваш правилно. 
В малките случаи успяваш да се измъкнеш от бедата сполетяла те, но тя те връщаше отново в релсите ти и те завърташе.

_________________
Каква чудновата бърканица - мислеше си той - от жена, дете и дявол
Ставах твоята звезда незнайна,твоят дъжд под клепките валял,твоя малка,но човешка тайна,твоят лъч на устните изгрял.Покорявах думите ти скрито,без дори да ме усетиш ти,и когато станах победител,на очи ,на мисли,на черти...
avatar
Samara Weaver
fake royals.
fake royals.

Брой мнения : 172
Reputation : 1
Join date : 03.11.2017

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото

- Similar topics

 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите